fallback

Здравното осигуряване - баланс между отговорности и права

Създаването на втори стълб чрез универсални здравноосигурителни компании ще трансформира системата в солидарно-капиталова

08:30 | 02.05.12 г. 12
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова обяви, че чака предложения за разрешаване на проблема с огромния брой здравно неосигурени българи. Тя обясни, че ще иска конкретни предложения от ръководствата на здравната каса и агенцията по приходите, както и от съсловните и пациентски организации, които имат отношение към тези приходи.

Освен институциите обаче, ние решихме да потърсим и мнението на редовия гражданин – независимо дали съвестно плаща вноските си, или бойкотира системата. Какво да се направи, за да се реши проблемът – очакваме идеите ви на адрес info@investor.bg! Днес представяме позицията на Стефан Асенов*.  

Действащата законова уредба за Здравно осигуряване в България стартира през 1998 г. с приемането на Националната здравна стратегия. На нейна база през същата година се създава и Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/. С появата й финансирането се разпределя между републиканския бюджет и нея.

Здравните реформи продължават през 1998 г. с приемането на Закона за здравно осигуряване. Той регламентира два вида осигуряване – задължително /първи стълб/ и доброволно /трети стълб/.

Чрез задължителното социално здравно осигуряване /модел на Бисмарк/ всеки български гражданин се задължава да участва с месечни задължителни вноски към него. До 1998 г. тя бе 6%, а от 1999 г. бе увеличена на 8%.

Този модел залага на равнопоставеността и солидарността при ползването на медицинска помощ в България.

Идеята на законодателя е НЗОК да е независим държавен орган, който да осигурява достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ и дейност на базата на правото на свободен избор за това кой да я осигури /стига да има договор с нейното регионално подразделение/.

Влагането на принципа за солидарност на осигурените при ползването на набраните средства ощетява цели групи граждани. Този принцип е възприет от съвременните общества в деня, в който те са установили, че простото изоставяне на слабия /болния/ в обществен смисъл води предимно до негативи за цялото общество.

Ще дам следния пример: внасяш през годините 1000 парични единици /които отиват в обща сметка – каса/, но не ти се налага да ги ползваш /използваш 0 единици/. В същото време някой, който е внесъл 100 единици или някой неосигурен има нужда от медицинска помощ на голяма стойност. Те не са внесли достатъчно /или изобщо не са/, за да покрият разходите по лечението им. Но те на базата на солидарния модел биват лекувани точно колкото и ти, който си внесъл 1000 единици, ако имаш нужда.

Също така е факт, че част от скъпите пътеки /особено в кардиологията, спешната помощ, травматологията и др./ са недофинансирани. В тези случай се налага осигуреният човек да си доплаща, ако желае да бъде лекуван по най-добрия начин. Същото се отнася и до избора на екип /плащаш, ако искаш да те лекува определен добър лекар специалист/. Да не говорим, че има сфери, в които реално липсва НЗОК. Такъв пример е психиатрията, където почти всичко се заплаща от болния.

С други думи този модел води до изкривявания в системата и до ощетяване на групи граждани.

Решението би било да се разбие монополът на НЗОК и да се създаде втори стълб за здравно осигуряване. Това могат да бъдат универсални здравноосигурителни компании /по подобие на пенсионната система/, които след последните промени вече са застрахователни дружества. По този начин системата от чисто солидарна, ще стане солидарно-капиталова. Това е т.н. микс между държавните и либерални системи.

При тази хипотеза здравната вноска отново се превежда към НОИ. Но има два варианта:

При първия вариант част от нея /примерно 2%/ НОИ превежда на Универсалния здравен фонд /застрахователна компания, получила лиценз от КФН/, предварително избран от лицето.

При втория се създава задължителна допълнителна здравна вноска /предлагам пак да е около 2%/, която отново се превежда на НОИ. Но тази вноска трябва да се внесе на 100% в частната компания от НОИ /за разлика от ДЗПО/.

По този начин ще имаме три стълба на здравно осигуряване – НОИ /първи солидарен/, частните дружества /втори капиталов/ и третия, които ще е доброволен от капиталов тип.

Ако се възприеме този подход, системата ще се балансира. Капиталовите фондове /частните дружества/ ще дофинансират системата за: избор на екип, скъпи интервенции, по-качествени консумативи, стави, медикаменти и т.н.

*Стефан Асенов е експерт с над 15-годишен опит на капиталовите пазари. Повече за него може да научите в личния му блог

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:11 | 14.09.22 г.
fallback